Автор:
Доктор, гл. асистент Петър Петров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
г. София, Република България
Резюме: Настоящата статия цели да представи резултати от проведено изследване[1] сред курсисти от курс „СДК-7818“ в Департамент за информация и усъвършенстване на учителите към СУ „Св. Климент Охридски“. Изследването е осъществено на база на публикуваната през 2019 година статия „ПРИЛОЖЕНИЕ НА „BYOD“ СТРАТЕГИЯ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ, в която се представя приложението на BYOD стратегията, базирана на подхода за смесено обучение.
Ключови думи: BYOD стратегия, подход за смесено обучение, финансов ресурс, мотивация за обучение, достъпност на учебните средства и материали, системи за управление на ученето, емпирично изследване.
Abstract: The goal of this article is to present the results of a conducted empirical study through students (teachers) participating in a university course of the Department for In-Service Teacher Training of Sofia University “St. Kliment Ohridski” on the topic of integrating the BYOD (Bring Your Own Device) Strategy for teaching, which is based on the blended learning method. The basis of the study was published in the 2019 edition’s proceedings.
Keywords: BYOD Strategy, blended learning method, financial resources, motivation for learning/teaching, accessibility of learning materials, learning management systems, empirical study.
Технологичният ресурс, необходим за реализиране на ефективно обучение чрез системите за управлението на ученето[2] може да варира от сложни специализирани образователни стендове (най-често в сферата на професионалното образование), през десктоп компютри и преносими компютри, до устройства, които ежедневно носим със себе си – смартфони, таблети, електронни книги (handheld devices[3]).
Приложение на BYOD стратегия чрез програмен продукт “Kahoot”
Един от примерите за интегриране на смесено обучение[4] е стратегията BYOD (Bring Your Own Device – Донеси своето собствено устройство), която представлява по същество включването и ефективното използване на всички преносими (вкл. handheld devices) устройства, собственост на обучаемия, в процеса на обучение. За целта се създава определена организация на учебния процес, позволяваща, чрез използването на нарочен специализиран софтуер обучаемия да извършва определени дейности в група или самостоятелно за постигането на образователни задачи. Предимствата на BYOD стратегията могат да бъдат разкрити основно чрез анализа на няколко фактора, имащи отношение към ефективността на образователния процес, а именно – финансови ресурси, мотивация за обучение и достъпност на учебните средства и материали. Тези три фактора бяха разгледани в статията публикувана през 2019 година[5]. В настоящата статия ще представим и анализираме емпиричните резултати от проведено изследване сред курсисти (преподаватели в начален, прогимназиален и гимназиален етап на образование), записани в курс за придобиване на следдипломна квалификация в ДИУУ, СУ „Св. Климент Охридски“. Профилът на участниците в изследването се характеризира с хуманитарна насоченост, основно състоящ се от преподаватели по български език и литература и чужди езици. Във възрастово отношение групата е нехомогенна.
По същество, на участниците в изследването бе поставена задача да разучат, приложат в педагогическата си практика и предоставят обратна връзка за един от най-разпространените в образованието продукти базирани на BYOD стратегията – Kahoot![6].
Ще представим обобщените резултати, акцентирайки върху типични сили страни при приложението на продукта, както и върху характерни слабости при работата с него. За целите на настоящата статия са обособени няколко основни етапа в работата на учителите и учениците със софтуерния образователен продукт, а именно: етап на подготовка, етап на провеждане на занятието, етап на оценяване, етап на самостоятелна работа.
Етап на подготовка:
Курсистите са откроили важни елементи от възможностите на образователния продукт Kahoot!, благодарение на които те биха могли да извършат предварително планиране на дейности и да подберат най-подходящите ресурси за платформата, съобразно целта, която си поставят в конкретното занятие.
„Kahoot позволява на учителя да избира вид на играта - тест, бърканица, дискусия, проучване, съдържание и правила. Също така може да се играе индивидуално и по отделни отбори. Четирите цвята на различните отговори допринасят за по-лесното ориентиране в играта. Платформата предлага на учителите скала за класиране на победителите, както и възможност въпросите да се задават в случаен ред. Също така и активиране на бонуси за верните отговори, както и музика при изчакване на следващ въпрос. Това допринася за отпускане и релаксация на учениците, далеч от обичайната стресова ситуация от тестуването“
Платформата позволява, както използването на вече готови ресурси, така и създаването на конкретни такива за съответното занятие, от самия преподавател. Именно тук е застъпен и анализирания в предходната статия фактор достъпност на учебните средства и материали.
„Уникалното на тази платформа за учене е, че учителят може сам да създаде съдържанието, облика и правилата на обучителната игра. Системата предлага разнообразни инструменти за работа, а крайният продукт от дейността в платформата е тест. При работата с теста учениците могат да развиват уменията си за бързина и точност при прилагане на знанията си, както и да усъвършенстват своите комуникативни компетентности. Тестът може да бъде формулиран по няколко начина, което позволява да се включват задачи с избираем отговор, задачи с кратък свободен отговор, както и задачи за творческа дейност. Учителят може да ползва създадените от него задачи за различни цели - формиране на оценка, обобщаване на информация по конкретен материал, преглед на знанията на учениците или разнообразяване и откъсване от традиционните занимания в класната стая.“
„Работейки в различни класове, учителят може да създаде различни образователни игри, според нивото на учениците, както и да адаптира готови такива за нуждите на учениците си, според тяхната необходимост.“
Етап на провеждане на занятието
Спецификата на програмните продукти, базирани на BYOD стратегията в образованието изисква наличието на технологична инфраструктура – устройство (собствено), интернет свързаност и подходяща организация на учебния процес. Kahoot!, бидейки типичен представител на тази група от продукти, е пример за това, как биха могли да се провеждат занятията чрез BYOD.
„Всичко това се случва несъзнателно и непринудено под формата на игра и е свързано с новите технологии, което допринася за интереса на учениците към дейността, но и към съответното учебно съдържание. Състезателният характер на дейността мотивира допълнително участниците.“
Един от описаните три фактора оказващи влияние върху успешното прилагане на BYOD стратегията бе мотивацията за педагогическа работа. Неговото съществено значение се потвърждава и от изказаното мнение на изследваните преподаватели.
„Забелязва се, че учениците проявяват по-голям интерес към урока, когато част от материала се визуализира чрез помощта на компютърните технологии. Успешно и трайно запаметяват важната информация. В тази връзка учениците споделят, че желаят по-често да използваме „Кахут“ в уроците ни за практическа дейност. Осъзнават, че е добър начин за предварителна подготовка преди контролна или класна работа. Харесва им и заради това, че обучението има състезателен характер. Любим момент им е края на играта, където могат да се съпоставят по резултатите си и да разберат местата си в класацията.“
Като важна характеристика, учителите по хуманитарни дисциплини открояват и игровият елемент заложен в платформата, позволяващ да се създаден състезателен момент.
„Първият път със седмокласниците използвахме една от игрите в програмата, която беше насочена към развиване на езиковите им умения. Получи се много добре. Чрез тестовите задачи върху правопис и пунктуация учениците се упражниха и затвърдиха своите знания. Вниманието им бе грабнато от екраните на телефоните, а интереса беше огромен. В началото отне време за подготовката, обяснението и стартирането на програмата, която беше безизвестна за тях. Поради тази причина те станаха малко шумни, но щом започнаха играта, тя ги завладя. Пет минути преди биенето на звънеца коментирахме какво най-много им е харесало в програмния продукт. Повечето споделиха, че състезателният момент, както и съревнованието помежду им най-много са ги завладяли. Часът мина неусетно и вълнуващо.“
Етап на оценяване
Основно преимущество на приложението на системи за управление на ученето, базирани на информационните и комуникационните технологии, е наличието на функционалност за следене на напредъка на всеки ученик в реално време. Това предоставя на преподавателя (при поискване) мигновена обратна връзка за актуалните постижения на ученика, както и информация за дългосрочното му развитие, подробно описваща силните страни и пропуските му. Kahoot! разполага с качествено разработена интегрирана система за управление на ученето, предоставяща възможност за профилиране на всеки от обучаемите.
„Отчитането на резултатите в реално време дава на учителите възможност за незабавна обратна връзка. Това е от голяма полза за учителя, който своевременно разбира какви са пропуските на учениците си. Платформата предлага записване на резултатите в табличен вид в Excel, което също е голямо улеснение за обратната връзка.“
Етап на самостоятелна работа
За да се подпомогне подготовката на учениците, програмният продукт Kahoot! би могъл да се използва като средство за предварителна самостоятелна подготовка по определено учебно съдържание, както и за затвърдяване на знанията след провеждането на занятието. Съществува възможност да се възложи на учениците разработването на Kahoot! тест, който да бъде „изигран“ по време на часа.
„Следващият път двама от учениците трябваше да подберат въпроси върху изучените до този момент произведения по литература и да създадат Kahoot. Учениците се бяха потрудили да измислят както лесни, така и по-трудни задачи за аудиторията. И когато играта започна всички участваха активно. Вълнуваха се и коментираха работата на съучениците си. А те, от своя страна, бяха доволни от себе си, защото показаха своите знания и умения. Всеки играеше със собствено темпо и бързаше да отговори на поставените въпроси. Допускаха се грешки и от прекомерно бързане. На мен като учител ми беше интересно да ги гледам от страни и да проследявам реакцията им. Не бих казала, че може точно да се проследят знанията и уменията им, но това, което най-много ми допадна е, че всички те бяха сплотени и работиха с желание, защото това беше нещо ново и интересно за тях.“
Типични слабости при работата с Khaoot!
Някои от преподавателите са откроили като характерни слабости при педагогическата си практика с програмния продукт Kahoot! затруднения контрол върху учениците и невъзможността за разделяне на класа на групи. Тези затруднения са лесно преодолими, чрез използване на разширените функционалности на продукта. Други са изтъкнали липсата на функционалност за преподаване на нови знания – за постигането на тази цел съществуват определени стратегии за приложение на продукта, но той по същество е насочен към упражняване и затвърждаване на вече придобити знания и умения.
„Основният недостатък на платформата е: че Kahoot не е приложим в усвояването на нови знания; че учениците не могат да се връщат на предходен въпрос, на който не са били сигурни да отговорят, но учителят има възможност да обясни проблемния въпрос.“
„Вероятно единствен негатив, е че платформата е неподходяща за провеждане на тест и оценяването му, тъй като е трудно от страна на учителя да елиминира подсказването. Също така е невъзможно разделението на групи. Kahoot няма опции за проверка на компетентности като слушане и писане. Маловажен факт, но ще го спомена, е че малък процент от учениците не участват лично в играта, поради липса на устройство, изтощена батерия, липса на интернет, счупен дисплей. Но работа по двойки, т.е. участието на двама с едно устройство, превъзмогва липсата на споменатите технологични дадености.“
Обобщена оценка от преподавателите на програмния продукт Kahoot! в педагогическата им практика
След като представихме реакциите и впечатленията на преподавателите в трите етапа на работа с програмния продукт, ще изведем и няколко обобщаващи техни менения за цялостната им оценка на това средство за обучение, базирано на BYOD стратегията.
„Всичко това прави Kahoot безценен помощник на учителите в дигиталната среда на 21 век.“
„Електронната платформа за обучение „Кахут“ предоставя интересни и забавни начини за затвърждаване и трайното овладяване на учебния материал. Успешно може да се ползва за усъвършенстване на ключовите компетенстности, заложени в учебните програми. Продуктът е добър и иновативен метод за развитие на дигиталните компетентности, които също са задължителен елемент в съвременното обучение на децата. Всички тези аспекти дават основание да се отбележи, че ученето по този начин може да бъде лесно и забавно, а обучаващият с лекота да привлече вниманието на днешното динамично и технологично поколение.“
„Разглежданата образователна технология за мен има отлична приложимост и полезност. Пести време при подготовка на задачите за урока, дава възможност неговото провеждане да има увлекателен и съвременен характер, в унисон с интересите на младото поколение. Поради това приложението на информационните и комуникационни технологии трябва да е задължителен момент от нашата учителска дейност.“
„Този продукт може би е по-подходящ за игра, за запълване на времето, за часове преди ваканция, когато сериозният материал се възприема трудно, или за други учебни предмети. Подходящ е за упражнение, но не и за индивидуално изпитване, защото има възможности за подсказване.“
„Образователно предимство на KAHOOT е, че чрез тази платформа комуникативно-речевите, езиковите и литературните компетентности, необходими за пълноценно учене, се развиват във взаимодействие с развитието на други ключови компетентности – социални, емоционални, за самостоятелно учене и т. н. Положително е това, че всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. имат възможност да осмислят и затвърдят това, което знаят и мислят.“
Заключение
След обобщаване на мненията и реакциите на изследваните преподаватели за работата им с програмния продукт Kahoot!, базиран на BYOD стратегията за учение, можем да направим няколко основни извода:
Преговарянето на учебния материал с помощта на този тип технология е интригуващо и занимателно;
Повишена е мотивацията за учене и активно участие от страна на учениците, което води и до повишаване на мотивацията за педагогически труд у преподавателя;
Инвестираните време и усилия от страна на преподавателя за подготовката на този ресурс са оправдани с оглед на постигнатите резултати;
С приложението на този тип технология у учениците се развиват ключови дигитални компетентности и умения, подпомагащи социалното му включване;
Повишава се персонализирането на образователния процес.
Всичко това ни дава основание да потвърдим целесъобразността на предложения три-факторен анализ[7] на при внедряването на BYOD стратегията в процеса на обучение.
ЛИТЕРАТУРА
- Питекова, Р., Мотивация на учителите за педагогически труд. . София, 2010
- Петров, П., Приложение на „BYOD“ стратегия в процеса на обучение, ХIX международна научно-практическа конференция «Взаимодействие на преподавателя и студента в условията на университетското образование: теории, технологии, управление», Екс-Прес гр. Габрово, 2019
- Hogarth, Alan. Adopting Blended Learning for Collaborative Work in Higher Education. Nova Science Publishers, Incorporated, 2010.
[1] Изследването е реализирано чрез специализирана платформа за управление на учебния процес, базирана на LMS Moodle и достъпна на адрес: https://petarpetrov.net/econtent/
[2] Системата за управление на обучението (анг.: Learning management system - LMS) е приложен софтуерен продукт, предназначен за подпомагане процеса на обучение чрез специфични функционалности, като например (но не и изчерпващи се със): виртуална среда за комуникация, обмен на ресурси и извършване на педагогически дейности; автоматизирано събиране, обработване и представяне на информация за напредъка на обучаемите; персонализиран достъп до платформата, позволяващ автоматизирана промяна във векторите на обучение на отделния обучаем, съобразно неговите постижения.
[3] Handheld devices (устройства, които държим в ръка) е всяко мобилно устройство, което може да се побере дланта на човек, като същевременно с това, ергомичността му позволява да се борави ефективно с него за извършване на определена работа. По-голямата част от съвременните handheld devices дават възможност за непрекъсната връзка с интернет.
[4] Смесено обучение (blended learning) е тип обучение, комбиниращо традиционни педагогически методи и средства с ресурси за обучение, базирани на информационните и комуникационни технологии (онлайн и др.).
[5] Виж Петър Петров, ПРИЛОЖЕНИЕ НА „BYOD“ СТРАТЕГИЯ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ, ХIX МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ «ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ И СТУДЕНТА В УСЛОВИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТЕОРИИ, ТЕХНОЛОГИИ, УПРАВЛЕНИЕ», Екс-Прес гр. Габрово, 2019
[6] Подробно за характеристиката и функционалностите на програмен продукт Kahoot! за целите на образованието виж на https://petarpetrov.net/bg/et-bg/15-byod/8-kahoot
[7] Виж Петър Петров, ПРИЛОЖЕНИЕ НА „BYOD“ СТРАТЕГИЯ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ, ХIX МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ «ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ И СТУДЕНТА В УСЛОВИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТЕОРИИ, ТЕХНОЛОГИИ, УПРАВЛЕНИЕ», Екс-Прес гр. Габрово, 2019
*Докладът е публикуван в сборник от ХX МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ « ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ И СТУДЕНТА В УСЛОВИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ –АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ, СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОПИТ », Publisher: Екс-Прес гр. Габрово, 2020